село Крушаре
Област Сливен

Село Артаклари, което още преди Освобождението успява да открие свое училище, живее с идеалите на възроденото отечество – да изучи колкото може по – добре децата си, да развие и дообогати колкото може повече своя фолклор, бит и култура.

През 1868 година в дюкяна на Димо Маджара учителят Иван Банков събрал първите ученици за да ги учи на четмо и писмо. С апостолски плам в очите даскал Иван Банков продължава да събира все повече любознателни деца около себе си и неуморно да ги води в света на науката. Желаещите да го следват стават толкова много, че още през лятото на 1880 год. е изоставено Димо Маджаровото дюкянче, където се е помещавало Артакларското школо и вдигнатото до крак население за месец – два построява нова училищна сграда.  Разбира се, просторна за времето си сграда, с четири стаи и широки прозорци.

училище image32

 

 

 

Учениците от 1891 година.

 

Въодушевлението е всеобщо, на училището помагат всички и особено кметът Георги Христов. В Окръжен държавен архив гр.Сливен т.157 – К, опис 1, намираме протокол от заседание на сесията на Крушарския общински съвет, състояла се на 2 и 3 декември 1940 г., където се е обсъждал въпросът за заем от държавата за да се построи ново училище, защото „сегашното училищно здание … е построено през 1880г.”  След Иван Банков в новото Артакларско училище преподават Григор Джангов, Никола Генчев (родом от с.Конаре, Казанлъшко), Тодор Гърдев от Ямбол, котленските учители Йордан Николов и Тиньо Гандев, Васил Беличев със съпругата си и др. Училището не разполага със собствени средства, а издръжката и по – специално заплатите на учителите се събират от населението. Въпреки трудностите желанието на учители и ученици е неудържимо и от година на година все повече деца завършват определената степен на обучение. При особено голям ентусиазъм под ръководството на  Васил Белчев артакларските възпитаници подготвят и изпълняват пред населението пиеската „Дядо Лулчо”. Това е първата по рода си проява на ученическа художествена самодейност в селото. В края на ХІХ век българското училище придобива по – демократичен характер и обществеността по места започва да му помага. В с.Артаклари по това време населението избира за обществени настоятели Георги К. Колев и Вельо Кондев. Но неумолими са годините на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Много от родителите на ученолюбивите деца не се завръщат от фронта, десетки семейства остават без средства за съществуване и училището е закрито. Едва през есента на 1918 год. то отваря отново врати за тези, които обичат знанието. От летописната книга на Артакларското училище, започната от 1920 година насам, научаваме интересни факти за първите учители в следвоенните години – Пенка Минчева, Иванка Бабева, Христо Иванов. Трудно им е на тях, а и властта продължава да подценява нуждите на училището. Учебната сграда старее и не може да побере всички деца, но тяхната жажда намират начин да утоляват родолюбивите учители Пенка и Христо Иванови, отдали на училището цели 14 години (до 1934 год.). В продължение на 25 години тук учителства уважаваната от цялото село Анка Сярова. Дългогодишни учители които редица поколения помнят и почитат са Пенка Минчева, Мара Костадинова, Мара Н. Михайлова, Стефан Бунарджиев, Геновева Георгиева, Константин И. Русев, Русана Т. Петрова. От 1928 год. за първи път се открива І (пети) клас, след четири години ІІ (шести) клас с учители Мара Михайлова и Александър Рохов, на следващата ІІІ (седми) клас, но само за една учебна година и повторно открит през 1940 година. Въвеждането на прогимназиално образование принуждава училищното ръководство и общинското управление да преустройва други сгради в селото – общински помещения и частни домове. Учебното дело в с.Крушаре бележи непрекъснат подем.   Десетилетия наред родното училище служи като надеждна школа за духовно израстване на населението и повишаване на земеделската му култура. През септември 1941 год. е открито Допълнително земеделско училище в местността „Юрта”. За директор е назначен агрономът Алекси Беляев от Сливен. От страна на общинската власт се дават в дар 296,5 дка. Фондова земя, в това число 60 дка. овощна градина, както и специално строена за целта сграда състояща се от три класни стаи, канцелария, кухня и трапезария. Изключителна активност по неговото обзавеждане и устрояване проявява кметът Георги Б. Узунов – при строителството на консервна работилница, при обособяване на фонд „Допълнително земеделско училище” и даването на 236дка. земя в м. „Горен орман” и общинската овощна градина. В това училище се записват ония деца, които са завършили ІІІ (седми) клас и които няма да продължават образованието си в гимназиите. Обикновено техния брой се движи около 30 ученика. Изучават  готварство, млекарство, консервиране на месо, плодове и зеленчуци, овощарство и др. Училището поддържа тесни връзки с местната кредитна кооперация, коневъдното и овцевъдното дружество.

След дълги години, започва строителството на прогимназиално училище „Никола  Й. Вапцаров” в оформящия се нов административен център на селото. С доброволен труд, финансова подкрепа и с активното участие на общинския съвет сградата е издигната и завършена до 1 декември 1950 година. Тук отдават сили и талант дългогодишните учители Любен Балулов, Анка Сярова, Мара Константинова, Недялка Хайдутова, Веса Беляева, Мина Чумберова, както и по – младите учители Мара Рускова, Димитринка Василева, Тянка Андонова, Недялка Баръмова Икономова, Иван Койчев, Стоьо Стоев, Димитър Събев,  Йордан и Маргарита Кутийски, Васил Бойчев, Георги Янакиев, Кина Шейтанова, Кръстьо Кръстев и др.

През 70 години на ХХ век, училището отново отеснява за крушарските деца и е построено ново крило и физкултурен салон.

Днес,  училището се казва „Черноризец Храбър” и в него се обучават  170 деца от 15 учители. Педагози и ученици работят с желание и упоритост по усвояването на учебния материал. По проект „Успех” много от децата се включват в допълнителни извънкласни дейности където имат възможност да изявят своите творчески възможности в театрална и танцова формации и колективни и индивидуални спортни секции.

Директори през годините са били: Тянка Андонова, Васил Бойчев, Марияна Бурлакова, Пеньо Дичев, Красимира Михайлова, а днес – Дянко Желязков.

Училището днес, нарисувано от Петър Петров.

 

DSC02659

DSC02657IMG_1165DSC02660